Апатия. Петък вечер. С усмивка!

Не ми се беше случвало отдавна да не ми се излиза петък вечер. Но днес, може би защото съм сам вече една седмица, нямам желанието.

Същите хора, същото клубче, същата музика. Същия алкохол. Същия разговор. 

Спомняте ли си времето, когато ни се случваха НЕЩА. Когато се запознавахме с нови приятели. Когато излизахме в шест часа следобед и в два часа през нощта се прибирахме да си допием. Имахме какво да си кажем. Имахме желанието да си говорим. 

И всички онези дюнери които изядохме. С повече месо!

А сега май предпочитам да си пиша тук, в празното интернет пространство. Не че тук някой наистина те слуша. Но тук поне не можеш да видиш отегчението от работната седмица изписано по лицата на хората. Можеш да го прочетеш, но не можеш да го видиш.

И тъй, с усмивка чакам да дойде таксито. Отивам. Същите хора, същото клубче, същата музика. Същия алкохол. Същия разговор.  Всичко е по-добре от това да си сам вкъщи!

МетАла?

разбирай индустрията, бизнеса, голямата борба за кинти!

А тоя път схванах.